НАЧАЛО | Застраховка ОТМЯНА НА ПЪТУВАНЕ | ДОКУМЕНТИ | ОБЩИ УСЛОВИЯ | ЗА НАС | ЗА КОНТАКТИ
НАЧАЛО | | | | |
Ръководство по ПРОЕКТ BG051PO001-7.0.07-0046- C0001 „Трансфер на иновации в туризма” - първа част


В Ъ В Е Д Е Н И Е
В СЪЩНОСТТА НА НАСТОЯЩОТО РЪКОВОДСТВО


Настоящото ръководство е изработено във връзка с изпълнението на дейностите по проект: BG051PO001-7.0.07-00046-С0001 „Без граници – Компонент 1” – Фаза 2 „Трансфер на иновации в туризма”. Проектът е финансиран от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Организация изпълнител по проекта е Орма Травел ЕООД, а организация партньор е Фондация Система Тоскана.





Кои сме ние и кои са нашите партньори?
Орма Травел ЕООД работи успешно в областта на предоставянето на туристически услуги повече от 8 години.
Специфичните ресурси, които ще допринесат за успешната реализация на проектните дейности са натрупания значителен опит в предоставянето на различни по своята същност туристически услуги, свързани с настаняване, организиране на мероприятия и събития като конференции, семинари, обучения на международни и български компании, които са провеждани както на териоторията на страната така и в чужбина.

Друг основен специфичен ресурс на компанията са успешно изградените местни, национални и международни партньорства, както и придобитите от служителите на компанията познания по изпълнението на дейности, които се осъществяват извън териотрията на България.

Значими специфични ресурси на Орма Травел ЕООД, които ще допринесат за успешната реализация на проектните дейности са:
работа на организацията в посока утвърждаване на стандарти за качество и конкурентоспособност с цел създаване на ефективна система за съвременно обучение на човешки ресурси и едновременно с това регулярни инвестиции за повишаване на капацитета на служителите и придобиване на допълнителен опит и усъвършенстване;
квалифицирани експерти с доказан опит в изпълнението на различни по своята същност проекти;
придобитите допълнителни компетенции в следствие на обучения;
регулярните дейности на организацията, свързани с туристически анализи, проучвания, организация, участие и провеждане на разнообразни мероприятия в национален, регионален и европейски мащаб.
Орма Травел ЕООД работи на българския пазар от 2006 година и предоставя туристически услуги в различни направления, като основен приоритет на компанията е предлагането на качествени услуги според индивидуалните изисквания на клиентите. Водеща цел на фирмата е не само туристическо настаняване, а и предлагането на цялостно решения в предстоставянето на услугите, отразяващи желанията на конкретния клиент. Орма Травел ЕООД предлага не просто туристически услуги, а решения насочени към индивидуалните търсения и цели на клиентите. Досегашния успех, както и дългогодишния опит, са гаранция за добре свършена работа. В тази връзка основен приоритет на ръководния екип е предоставяне на адекватно обучение и квалификация на лицата ангажирани с дейностите на компанията за осигуряване на най- високи стандарти по отношение на корпоративната култура, технология, техники, стандарти за качество и персонал съвместим с пазарните изисквания. Ежегодно специалисти на компанията провеждат фирмени обучения, както и постоянни курсове и обучителни семинари за предоставяните услуги.
На българския пазар от създаването си, Орма Травел ЕООД предлага специализирано туристическо обслужване като благодарение на тази си дейност фирмата е установила контакти с множество български и международни организации.

При осъществяване на основните си дейности, водещи принципи на компанията са:
Качествено развитие и управление на човешките ресурси;
Корпоративна социална отговорност;
Стратегическо бизнес планиране;
Система за обучение, идентифициране и мониторинг на нуждите на служителите от обучение;
Предоставяне подходяща и съвременна информация и консултации на клиентите;
Организиране и провеждане на обучения за повишаване на управленските и бизнес умения и внедряване на европейски модели и добри практики.
Натрупания опит на Орма Травел ЕООД и широките връзки и контакти със заинтересовани страни от различни сфери на бизнеса в следствие работата на различни нива и с различни по характер организации допринесохаза успешното изпълнение на проекта.
По отношение на избора на партньора Фондация Система Тоскана, той е предопределен от спецификата на дейностите и идеята на проекта за устойчив трансфер на иновации в туризма.

Именно неговия богат опит в областта на туризма и необходимостта от включването в изпълнението на основните дейности по проекта на организации, специализирани в сферата на туризма, ще спомогнат за успешното осъществяване на проекта.

С така конфигурираното партьорство за участие в настоящия проект на партньори с разнообразен опит и компетентности, но работещи в еднаква сфера на дейност, ще гарантира постигане на високи стандарти за качество при трансфера на иновации, което е сигурна предпоставка за устойчивост и мултиплициране на формирания опит.

Партньорството между водещата организация и партньора се основава на баланс по отношение на разпределението на задачите и е в съответствие с профила и опита на всеки от участниците. Двете организации се подпомогнаха и участваха в процеса на реализация на дейностите по проекта чрез предоставяне на ресурси, контакти и експертна помощ в зависимост от характера на тяхното участие, въз основа на споразумение за ангажиментите им по отношение на изпълнението на проекта. Ролята на всеки от партньорите бе определена в споразумението в зависимост от неговия опит в осъществяването на съответните дейности.

Екипът на проекта бе сформиран със съгласието на представители и от двете организации и носеше отговорност за успешното изпълнение и приключване на проекта. Всички дейности се осъществяваха в координация между водещата организация и партньора, при ясно разделение на задачите, като още в процеса на подготовка на проекта бяха изяснени задачите и задълженията на всеки от партньорите.

В заключение, сътрудничеството между водещата организация и избрания партньор, в рамките на проекта стимулираха трансфера на знания между България и Италия, като по този начин се допринесе за повишаване на конкурентоспособността на човешките ресурси, както и за тяхната адаптация към съвременните изисквания на Европейския пазар.

За какво работим?
И двете организации притежават опит, капацитет и експерти за консултиране и обучение, като са реализирали успешни проекти, но в рамките на настоящия проект и двете страни получиха добавена стойност и развиха своя капацитет за работа в транснационална европейска мрежа.
Бъдещето на Европа – като добро място за живот и като социален модел зависи от способността на държавите-членки да предоставят на всеки свой гражданин потенциал за активен живот като уважаван и стойностен гражданин на обществото.

В тази връзка настоящото Ръководство за Трансфера на иновативните практики в туризма е разработено в отговор на необходимостта от продължаване на усилията за изграждане на една по-открита към включване Европа, като жизненоважен елемент, гарантиращ устойчив икономически растеж, повече и по-добри работни места и социална сплотеност.
Нещо повече, настоящото ръководство е в пълно съответсвие и със страгегическата визия Европа на 21ви век - Европа 2020, а именно Европа да остави зад себе си предизвикателствата на икономическата криза и да продължи напред по-силна, интелигентна, устойчива и открита към включване на всички граждани икономика с високи нива на заетост, производителност и социална сплотеност.
Туризмът, в т.ч. туроператорската дейност, е една от най бързо развиващите се индустрии. Най – големия проблем пред който е поставена обаче, е липсата на достатъчно квалифицирана и мотивирана работна ръка, която да отговори на изискванията за професионализъм, регламентирани както в „Наредбата за изисквания към персонала на туроператорите или туристическите агенти и лицата, осъществяващи функции по управление”, така и на нуждите на работодателите.

В проекта на Национална стратегия за развитие на туризма до 2013 г. като основни недостатъци на туристическия отрасъл са определени липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка.

Специфичното географско положение на България е предпоставка за добро развитие на туризма в страната. Смесицата от различни култури, обичаи и нации я прави достатъчно привлекателна за местните и чуждите туристи. Затова и туризмът бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи.

Предизвикателствата, пред което е поставен сектора са подобряване на обслужването, качеството, етиката и морала на заетите лица, създаването на система от образовани и обучени кадри в сферата на туризма с цел да привлече и задържи интереса на пътуващите към страната.

Италия от друга страна има добри традиции в развитието на туристическата си индустрия. Като водеща дестинация за различен вид туризъм - културен, исторически, морски. Италия е един от основните пазари на туристически услуги в Европейския съюз. Но в същото време, тя е и отличен пример за това как се справя с проблемите в сектора и успява да запази тенденцията на непрекъснатия растеж в туристическия бранш.

Международните проучвания показват, че въпреки различните обеми на растеж на сектора в двете страни, те поставят човешкият фактор като основен и определящ за развитието на туризма и използват различни подходи за постигане на резултатност и качество на работната сила:
В италианската туристическа индустрия, която до голяма степен разчита на доброто обслужване, политиките за развитие на човешките ресурси са концентрирани към задържане и непрекъснато развитие на служителите си.
В България една от линиите на националната политика в сферата на туризма е създаването на система от образовани и обучени кадри в сферата на туризма

Проучване на БАТА, направено в рамките на проект „Леонардо да Винчи” на ЕК, показват че 82% от мениджърите на туроператорски фирми считат, че служителите им не познават специфичната терминология в туризма и е налице необходимост от допълнително обучение. На тази основа като приоритет на настоящия проект е определено внедряването, овладяването и повишаването на нови знания и практически умения на заетите в сферата лица от България и Италия.

В тази връзка, като цяло проектът бе насочен към преодоляване на един от най – големите проблеми в туристическия сектор – ниското качество на обслужване и липса на достатъчно квалифицирани специалисти, които да отговарят на нормативните изисквания за работа в бранша.

Предвидените дейности по проекта, като обмяна на опит между служители на туристически компании в България и Италия, заложените обучения и работни срещи, доведоха до повишаване на производителността на труда на работещите в сферата, по – голяма гъвкавост при осъществяване на специфичните за туроператорите и туристическите агенти дейности.

В сферата на услугите, каквато е туризма, основния фактор за конкурентоспособност е човешкият. Ето защо чрез изпълнението на проекта се целише повишаване качеството на човешкия ресурс в туристическите предприятия, което безспорно ще доведе за в бъдеще до повишаване конкурентоспособността на фирмите.

По-задълбочените знания на служителите, придобити от съвместните обучения и обмяна на опит между двете страни създават предпоставки за по – добро позициониране на фирмите на пазара, до разширяване на предоставяните от тях продукти и до по – високо качество на продукта като цяло.

Настоящият проект бе пряко свързан с целите за осигуряване на повече и по - добри работни места чрез включването на по - широк набор от иновативни действия, насочени към постигане на целите от Лисабонската стратегия.

Проектът е насочен, както към подобряване на инструментариума на съществуващите практики, така и към разпространението на добрите практики за развитието на човешките ресурси, заети в сферата на туризма и тяхното трайно внедряване в дейността на организациите, работещи в тази област.

Проектът е в съответствие с инициативата на общността EQUAL, като инкорпорира в себе си принципите на иновативност, партньорство, интегриране на резултатите в практиките и политиката.

Туризмът е водеща индустрия в множество страни и постепенно се налага като бързо разрастващ се икономически сектор със сериозни приходи и широки възможности за откриване на множество работни места. Редица държавни икономики имат за определящ фактор в паричните си баланси именно туризма като източник на приходи. Туризмът като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи.
Разглеждайки България като туристическа дестинация, на първо място трябва да се спомене нейното стратегическо географско местоположение – тя е разположена на територията на Югоизточна Европа в североизточната част на Балканския полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга. Освен това членството на България към Европейския съюз продължава да оказва своето влияние върху развитието на туризма. Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9 обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални водоизточници, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;
Налични са значителен брой оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които предлагат предпоставка за повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж, развитие на човешкия капитал като необходимо условие за по-висока заетост, доходи и социална интеграция.
Интересът от чуждестранни туристи към България се повишава постоянно особено от пазари, които в миналото са били традиционни за нашата страна, като: Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Унгария. Продължава тенденцията на силен интерес от страна на Румънияи и Португалия, Франция, Италия и Кипър.
През последните петдесет години в България са приети редица нормативни актове и са разработени няколко стратегии за развитие на българския туризъм, като по отношение на конкурентоспособност, качество и разнообразие на услугите и утвърдени дестинации на международния пазар, българският туризъм се намира на средно равнище спрямо развитите туристически държави.
От друга страна, Италия е една от десетте световни туристически дестинации. Италия е създала много от най-великолепните световни произведения на изкуството, литературата и архитектурата, положила е началото на някои от най-великите империи в дрлевния и средновековен свят и след Втората световна война се налага като една от най-богатите и икономически жизнени държави в Европа. Освен това произвежда едни от най-красивите модни облекла, развила е една от най-изисканите световни кухни и може да се похвали с многообразна природа, една от най-красивата в Европа. Малко култури са толково привлекателни, малко държави – така богати и неизчерпаемо живописни.
Всяка година страната е посещавана от над 2 500 000 туристи (най-вече от Европа и Африка). Италия изпита ръст на входящи потоци от туристи, идващи от страните от БРИК, тъй като тя е възприемана от бразилци, руснаци, индийци и китайци като атрактивна туристическа дестинация, тъй като отговаря на няколко потребности: културни, кулинарни, пейзаж, пазаруване, почивки на море и планини, музеи и художествени центрове. Затова, италианските туроператори, както частни, така и публични, позволиха промоционални и спомагателни дейности за увеличаване на входящия поток от туристи и за персонализиране на своите оферти.
Интернет сделките на дребно за пътуване продължават да растат в Италия, а и общият дял на продажбите на дребно за пътуване се е увеличил. По-голямата употреба на интернет от клиентите за търсене на информация за пътуване и оферти, заедно с нарастването на онлайн услугите, предоставяни от фирми за за пътуване и резервации, както от офлайн традиционните туристически агенции, така и от онлайн туроператорите, промени начина на взимане на решения на потребителите относно техните екскурзии, пътувания, хотели и пътувания като цяло. Онлайн промоциите и новите инструменти за продажби, като мобилни приложения на технологиите и социалните мрежи, в съчетание с по-широко разпространена употреба на форуми за обратни връзки, стават все по-популярни, а потребителите свикнаха с тях.
Вътрешното търсене и разходите за туризъм останаха слаби в Италия през 2012 година. Поради дългата икономическа криза, Италия претърпя стагнация на вътрешното потребление, покачване на данъците и нивото на безработица, по-ниска покупателна способност, общата ситуация със спестени пари и като цяло - чака възстановяване на своята икономика. Докато италианците пътуват по-малко и почиват по-малко, отколкото в миналото, потокът на входящи туристи е във възход след 2012 година.
Италианският начин на живот се променя, най-вече заради икономическата криза, а броят на туристите, желаещи да отидат на дълга почивка, намалява. Италианците вече предпочитат да си почиват по-кратко, по-често и с по-кратко време за планиране и при по-ниски разходи. В резултат на тези промени в моделите на потребление, дължината на празниците в Италия продължава да намалява, както за вътрешните пътувания, така и за излизанията извън граница.
Това, което е ясно през последните няколко години на италианските туроператори и правителството, е необходимостта от диверсификация на стратегията на страната и възможностите за по-голяма конкурентноспособност на туризма. Вече не са достатъчни традиционните културни градове и морски туристически дестинации, за да се конкурират в световен мащаб и да бъдат толкова доходни, както в миналото, благодарение на все по-големия брой конкурентни дестинации в други страни, някои от които са осигурили по-добро съотношение между цена и качество се възприемат като добра алтернатива. В Италия туроператори се стремят да ограничат зависимостта от сезонно търсене, осигуряване възможно най-високо качество и по-широк панел на предлаганите услуги. Новите области на развитие включват гастрономически, спортни, културни и маркетингови похвати и по-малко наблягане на известни градове и/или села. Тези стратегии се очаква да доведат до по-положителна перспектива след 2014 г.
Освен едно леко раздвижване през 2010 и 2011, през последните години за региона на Тоскана като цяло се усеща тенденция за рецесия, тоест се сбъднаха предвижданията на онези, които, след рецесията от двугодишния период 2008-2009 г., изразиха големи съмнения, че последвалият растеж може да бъде дълготраен.
Спадът на брутния вътрешен продукт няма интензивност като в останалата част от страната, което показва един по-голям капацитет на областта в рамките на този много труден период, но въпреки това се наблюдават и много тревожни пунктове: цялостен спад, невиждан през последните 50 години.
В този случай кризата засяга най-вече вътрешното търсене, докато външното показва добри показатели относно компонента на износа и по отношение на туризма. Вътрешният фронт отстъпва и най-вече - търсенето от страна на туристи, идващи от други области, което до скоро имаше резистентност, но сега тръгва надолу заради продължаващата икономическа криза и нейните следствията - като например падане в заетостта и на доходите на семействата. Социално-икономическата криза се разширява и задълбочава и в Европа като цяло, което засяга чужди пазари, основни за Тоскана, но въпреки това туризмът там демонстрира издържливост на кризата, способност да се запази на пазара, в частност на международния. Това естествено доведе до значими жертви по отношение цените и на оперативните печалби на приемащите фирми. Те продължават да инвестират, но рискуват, ако кризата продължи, да не могат да устоят на тежестта на дълговете от инвестициите, на степента на заетост в структурите и на допълнително намалените парични потоци. Има голяма надежда, обаче, това да не се осъществи, по две причини - от една страна, вярата в рационалността на европейските институции, които са заинтересовани да работят за намаляване на щетите и срещу заразяване от кризата на най-силните европейски страни, от друга - защото двигателят, на нарасналия международен туризъм от развиващите се страни и способността на Тоскана да ги привлече, не е изчезнал.

Изхождайки от гореизложените тези и на база проведени проучвания в двете държави, можем да направим изводи по отношение на общи проблеми по отношение на:
липса на ресурси и инвестиции в съответните сектори, проблеми с финансирането, кредити и т.н.;
липса на езикови обучения на персонала и мултиезикова информация;
трудност при осъществяване на инвестиране в персонала;
отношения туроператори и хотелиери – липса на законова база за определяне на цени, законова уредба за липса на контрол и лицензионен режим;
различни закони и лицензионни режими за хотелиерите;
проблеми с премахване на посредника в туристическите услуги – тенденция да се премахнат посредниците (туроператори и турагенти)
намаляване на нивата на заетост и доходите, с които разполагат семействата, което предопределя рязко свиване на вътрешното потребление и на туристическото потребление
необходимост от диверсификация на стратегията на страните и възможностите за по-голяма конкурентноспособност на туризма
зависимост от сезонно търсене
проблеми с ниската квалификация и образование на заетите в сектора
проблеми с размера на трудовите възнаграждения и липсата на възможности за развитие
много малко са компаниите, които имат собствени програми и планове за обучение на човешките си ресурси
липсата на обучение във връзка с внедряването на нови технологии
заетите в бранша имат много ниска склонност към географска и професионална мобилност
липса на практика да се обменят кадри с чужди партньори


И двете страни имат предимства по отношение на:
прекрасна и разнообразна природа;
уникално съчетание на море и планина, безброй многото възможности за селски, лечебен и балнеотуризъм;
изключително интересни исторически и археологически обекти, които привличат любителите на културния туризъм, разнообразните възможности за спорт и забавление;
възможност за целогодишно или най-малко двусезонно използване на туристическите обекти;
значителен потенциал за развитие на туризма а насока на алтернативния туризъм;
тенденция за запазване и плавно увеличаване на броя на туристите;
присъствие на туризма като приоритет в плановете и стратегиите за развитие на страните.
С изготвянето на това ръководство целим да спомогнем за решаването на важни въпроси и проблеми в туристическия отрасъл главно свързани със състоянието, управлението и развитието на човешките ресурси в отрасъла, моделите, които текущо се прилагат, както и степента на внедряване на нови технологии и иновативни практики.
Затова се осъществи проучване, което даде възможност да се определи състоянието на пазара на труда в туристическия отрасъл от гледна точка на образование, компетенции и квалификация; и се осъществи транснационално сътрудничество по отношение на възможностите за развитие на знанията и уменията на човешките ресурси; реализира се подробен анализ на постъпилата информация от мениджърите и служителите в различните сфери на туристическия отрасъл в България и Италия; разработиха се документи с приложен характер, които да очертаят сферите, в които са необходими обучения и иновативни практики, които могат да се трансферират; приложи се анализ и обработка на събраните данни за дефиниране на добрите практики и разграничаването им от нерабоещите модели и се пристъпи към обмяна на опит идеи, знания, ноу-хау и експерти за повишаване ефективността и адекватността на човешките ресурси;
Основната задача бе чрез обширен и задълбочен анализ на данните да се развият и идентифицират механизми за подкрепа на компаниите, организациите и структурите, ангажирани в сферата на туризма. Потърси се възможност за разработване на системи за устойчиво обучение на целевите групи и всички заинтересовани страни, разработване на документи с приложен характер за организирането и провеждането на обучения и дискусии на база опита на двете държави членки на ЕС.



РЕЗЮМЕ

Общата и специфичните цели, които са заложени в изпълнението на проекта съответстват пряко на:
целите на ЕСФ и Европейската стратегия по заетостта, защото е проекта е ориентиран към развитието на човешките ресурси и постигане на пълна трудова заетост, подобряване на конкурентоспособността и професионалната мобилност на заетите лица;

водещите принципи на Стратегическите насоки на Общността за сближаване и на Инициативата на Общността EQUAL, защото проекта се основава на създаване на иновации, прилагане на политики, партньорство, добро управление на програми и проекти;


Националната стратегическа референтна рамка, една от основните цели на която е \"развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция\";

стратегическата цел на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, защото в него са предложени инициативи, насочени към подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността;


специфичните цели на ОП РЧР, защото дейностите, предвидени в проекта бяха пряко ориентирани към повишаване качеството на работната сила, увеличено инвестиране в човешкия капитал, изграждане на партньорства и мрежи;

Общата и специфичните цели на проекта са в пряко съответствие с:
Приоритетна ос 7 на ОП РЧР „Транснационално и междурегионално сътрудничество”, защото от гледна точка предвидените в него дейности допринася директно за постигането на общата цел на процедурата: изграждане на платформа, която да позволи на всички заинтересовани организации и институции да ползват опита на EQUAL, както и да обменят идеи и планове за най-доброто използване на финансовата помощ на ЕСФ в следните области: заетост, образование и обучение, социално включване, добро управление на проекти и програми. В допълнение, поставените цели и реализирането на дейностите по проекта, кореспондират пряко с възможностите, които предоставя приоритетна ос 7 на ОП РЧР: организации, национални и регионални институции да черпят от опита в други държави или региони чрез обмяна на идеи, знания, ноу - хау, персонал, чрез съвместно разработване, изпълнение и финансиране на проекти, при които може да се очаква добавена стойност;
При изпълнението на проекта се целеше очертаване на насоки за ефективното и целесъобразно развитие на човешките ресурси в туристическия отрасъл и да се получи ясна представа за състоянието на предлаганите услуги в областта на управлението, маркетинга и продажбите при предлагането на туристически услиги в България и Италия от гледна точка на потребностите на икономиката и качество на заетостта.
Общите и специфичните цели на проекта бяха следните:
Осъществяване на транснационалното сътрудничество, по отношение на възможностите за развитие на знанията и уменията на заинтересовани организации в сферата на туризма в България и Италия;
Обмяна на опит идеи, знания, ноу - хау, персонал, чрез съвместно изпълнение на проекта;
Изграждане на партньорства с фокус върху туризма в двете държави чрез взаимодействие за изграждане на мрежи за развитие на алтернативни перспективи, както и за идентифициране и осъществяване на приоритети и действия, за намиране на общи решения на общи проблеми и т. н;
Развитие на човешките ресурси чрез осъществяване на транснационалното сътрудничество в областта на обучението и квалификацията на служители, ангажирани в сферата на туризма с цел развитие на нови умения за нови работни места и по-конкурентоспособни предприятия сферата на туризма;
Разпространение и обмяна на информация и опит;
Повишаване на обществената информираност чрез разпространение и трансфер на иновативните резултати в прилаганите практики;
Осигуряване на прозрачност и публичност при изпълнението на заложените в проекта дейности;
В допълнение, поставените цели и реализирането на дейностите по проекта, кореспондираха пряко с възможностите, които предоставя приоритетна ос 7 на ОП РЧР: организации, национални и регионални институции да черпят от опита в други държави или региони чрез обмяна на идеи, знания, ноу - хау, персонал, чрез съвместно разработване, изпълнение и финансиране на проекти, при които може да се очаква добавена стойност;
Идентифицираната целева група по проекта обхвана лица, заети във Водещата организация и Партньора, както и други лица, заети в неправителствени организации, малки и средни туристически предприятия;
Общият брой на представителите на идентифицираната целева група, които бяха включени в проекта бе 22 броя, разпределени както следва:
13 бр. лица от България
9 бр. лица от Италия

Участниците, които участваха в целевата група бяха лица, заети във Водещата организация и партньора, както и други лица, заети в малки и средни предприятия, които осъществяват дейност в сферата на туризма и проявяват интерес към:
транснационално сътрудничество за обмяна на опит, идеи и програми между държави - членки на ЕС за развитие на човешките ресурси, подобряване на конкурентоспособността и професионалната мобилност на заетите лица в сферата на туризма;
възможностите за повишаване на квалификацията, развитие на знанията и уменията им;
изграждане на партньорства чрез взаимодействие за изграждане на мрежи за развитие на алтернативни перспективи, както и за идентифициране и осъществяване на приоритети и действия, за намиране на общи решения на общи проблеми и т. н;
повишаване на обществената информираност чрез разпространение и трансфер на иновативните резултати в прилаганите практики;

Дейностите по проекта бяха пряко адресирани към нуждите и проблемите на работодателите и мениджъри на ръководни длъжности в сектора на туризма, както и работниците и служителите на фирми, заети в туризма.

По отношение на самите организации, проектът допринесе за:
развитие на капацитета им за определяне на ясни изискванията към компетенциите на кадрите, заети в сектора и техните възнаграждения;
оценка на нуждите от квалификация и допълнителни умения на заетите лица и мерки за повишаване на компетенциите и знанията им;
открояване на иновативните практики в сферата на туристическите услуги;
изготвяне на модели за трансфер на прилаганите практики;
изготвяне на подходи за внедряване на новите практики
дефиниране на нивата на възнаграждения в сферата;
възможностите за обмяна на кадри
иновативни подходи за прилагане, въвеждане и адаптиране на чуждестранните управленски практики на местно ниво;
изготвяне на нови решения в сферата на използването на средства от Европейския социален фонд за предоставянето на интегрирана бизнес подкрепа за малкия и среден бизнес, както и нови решения в управлението на човешките ресурси;
изясняване и разрешаване на сновните проблемите между работодателите и служителите в сектора;
работа върху проблемите в бизнес средата в сектора

По отношение на работниците и служителите в организациите реализацията на дейностите по проекта допринесе за:
наличие на повече въмозжности за пошиване на квалификация
предлагане на повече възможностите за стажуване;
намаляване на безработицата в сектора
изравняване на равнищата на действителното и желаното заплащане в сектора
възползване от различни подходи за обучение и развитие на персонала, в това число стажуване и обмяна на персонала
преодоляване на проблемите, възникващи от географската и професионална мобилност в сферата на туризма


Три от 8-те дейности по проекта са пряко насочени към разпространението и трансфера на иновативни резултати в прилаганите политики и практиката: Дейност 5 Провеждане на обучения, включително посещения за обмяна на опит и обмяна на експерти на представители на заинтересованите организации в България и Италия, Дейност 6 Разпространение и обмяна на информация и опит от идентифицираните добри практики и опит в двете държави, включително чрез публикации, организиране на събития, изграждане и/или включване в партньорски мрежи и дейност 7 „Информиране и публичност на проекта”.
Останалите пет дейности по проекта: Дейност 1 „Организация и управление на проекта”, Дейност 2 Организиране и провеждане на публичен форум с представители на заинтересованите организации в сферата на туризма в България и Италия за дискутиране на основните предизвикателства в сектора и определяне на обхвата на проучването на формите и моделите за развитие на туризма в двете държави,
Дейност 3 Извършване на координирано съвместно изследване на прилаганите практики в сферата на туризма в България и Италия, Дейност 4 Изготвяне на анализи с описание на добрите практики, адаптиране за България и разработване на иновативен модел за развитие на туризма, базиран на преноса на добри практики от чуждестранната организиция и Дейност 8 „Одит на изпълнението на проекта” също са косвено ориентирани към разпространението и трансфера на иновативни резултати.
По проекта едновременно са проведени две изследвания на работещите в туристическата сфера в България и Италия. Субекти на проучването са работодателите и мениджърите на ръководни длъжности, както и заетите в сектора. Данните, събрани от проучването, дават комплексна информация и максимален отговор на целите и очакванията, заложени в проучването.
Изследването е издържано икономически и ясно са дефинирани отделните му части, типът и броят на субектите на изследванията, времето, нужният персонал и нужните финансови средства, както и начинът за набиране на данните и тяхната евентуална обработка и анализ.
Отговори на поставените въпроси са получени след обработка на данните, получени от проведените анкети в Италия и България. Тъй като проучването от българска страна има своите особени характеристики, данните се разглеждаха отделно и постигнатите резултати бяха изложени успоредно, с анализ на получените данни и представяне на отговори на поставените въпроси.
Централното в икономическия анализ за извършване на проучването чрез наблюдения и изследвания на формите и моделите за развитие на туризма в България и Италия е:
структура на сектора, очаквани промени, принос към БВП, брой заети, оборот, тенденции, вкл. влияние на иновациите и др.;
форми и модели за развитие на бранша;
уменията и квалификацията и компетенциите на заетите и работната сила;
очакванията, потребностите и изискванията към компетенциите, професионалната квалификация и образователно ниво на заетите в сектора;
основните проблеми и предизвикателства пред развитието на сектора;
опитът на двете страни - „добри практики”, информационни системи, инструменти и партньорски мрежи;
Анкетно проучване даде информация за опита на двете страни и по-точно - дефиниране на изискванията за наемане на кадри в сферата на туристическите услуги в двете държави; дефиниране на нивата на възнаграждения в сферата; дефиниране на нивата на географската и професионална мобилност на заетите в сферата на туристическите услуги; дефиниране на компетенциите и знанията на кадрите; възможностите за стажуване; възможностите за обмяна на кадри;

След анализа на данните, получени от анкетите, са получени резултати, които могат да се представят и систематизират както следва:
Голяма част от кадрите заети в туризма имат висше образование (бакалавър и магистър). Това важи с особена сила за туроператорите, турагенциите и инфоцентровете, което се обуславя от естеството на работата там. Съвсем логично при хотелите този процент е значително по-нисък, тъй като там има много позиции, изискващи неквалифицирана работна сила.
Броят на жените заети в сферата на туризма значитено надвишава броя на мъжете или може да се каже, че отрасълът е силно феминизиран.
Близо 74% от компаниите в сферата на туризма финансират обученията на персонала със собствени средства, а все по-голяма част от тях търсят и алтернативни източници – общо 42%.
Въпреки, че повече от половината мениджъри заявяват, че планират обучения на персонала, този процент все още не е достатъчен. Голяма част от работодателите не извършват обучения, като основният им мотив за това е пестенето на средства. Това показва едно подценяване на необходимостта от обучение на заетите в туристическия сектор от страна на работодателите, което може да се отчете като сериозен проблем, тъй като с придобиването на нови знания, служителите биха могли много по-лесно да се справят с изникналите трудности. Освен това с получаването на нови умения служителите ще повишат и резултатите в своята работа.
Проучването може да се смята за представително, тъй като са взели участие представители на всички дейности в туризма с изключение на ресторантьорството, което беше съзнателно изключено с оглед спецификата му.
Владеенето на чужди езици се оказва най-силният критерий при наемане на работа в тази сфера. Тъй като туризмът е дейност, основно насочена към чужденци, това заключение не е изненадващо. С най-голяма тежест тук е английския език, като част от анкетираните посочват като предимство и владеенето на втори език. Компютърната грамотност в 21 век също е логично да е основно изискване. Освен това с навлизането на он-лайн резервационните системи в туризма, ще кара работодателите все повече да залагат на този критерий за наемане на персонал в бъдеще. Прави впечатление, че образованието изпреварва стажа, което е добре за приемствеността в отрасъла. Проблем при образователния критерий, е че се наблюдава разлика в знанията получавани от различните учебни заведения.
Сред заетите в туристическата индустрия преобладават хората на средна възраст от 31 до 50 години. Що се отнася до заплащането - за служителите най-големият проблем е ниското заплащане, а за работодателите - ниската мотивация за работа. Всъщност тези две тенденции се явяват двете страни на една и съща монета, което показва, че е необходимо сериозно да се поработи върху постигането на компромис между страните. Най-вероятно този компромис може да бъде постигнат чрез инвестиции в обучението и повишаване квалификацията на персонала, така че и двете страни да са удовлетворени.

При обучение на новопостъпили кадри се използва най-вече методът, познат като „запознаване с естеството на работа от човек от персонала”, което би могло да се окаже нож с две остриета. От една страна хората със стаж в дадена организация са наясно с процедурите и механизмите за извършване на работа, което е силната страна на този подход. От друга страна, обаче, може да се окаже не толкова ефективен поради следните причини:
• обучаващият служител приема процеса за досадно бреме и не се отнася достатъчно отговорно и мотивирано към него
• обучаваният от друга страна не се чувства достатъчно комфортно да задава въпроси и да дава предложения
• съществува сериозна вероятност да се затвърдят някои порочни практики, вместо да се внесат нови тенденции в работата
Само 25% средно от компаниите имат специално разработен план за обучение на персонала спрямо съответните им нужди, което показва липса на систематизираност на управленско ниво.
Проучването показва, че близо три четвърти от компаниите по принцип дават възможност за стажуване, но доколко тези възможности се оползотворяват на практика и кои са пречките за ефективното им използване е необходимо по-задълбочено да се обсъди.

Около три четвърти от всички анкетирани заявяват, че няма възможности и практика за обмяна на кадри с чужди партньори в техните компании. Причините за тази съпротива би следвало подробно да се изяснят на предстоящите работни срещи.
Направен е и изводът, че българските организации, заети в туризма, или не планират обученията си, или не ги съгласуват със стратегическите цели на бизнеса, което на практика намалява потенциалния им ефект.
Причините за липса на план за обучения и квалификация на персонала биха могли да се подредят в три основни групи:
• липса на финансови средства с оглед икономическата ситуация
• липса на квалифицирани кадри, които да създадат и реализират стратегия в областта на развитието на човешките ресурси
• незаинтересованост от страна на ръководството
Следователн е необходимо работодателите да осъзаят необходимостта от такъв план и стратегическата възвръщаемост от него, за да инвестират в развитието на персонала като ресурс от първостепенно значение.
Докато 50% от участниците заявяват, че имат необходимост от повишаване на знанията и уменията персонала във връзка с внедряване на нови технологии, то други 40% декларират, че изобщо не планират внедряването на такива. Това навежда на мисълта, че българският туризъм изостава сериозно по отношение на новите технологии, които търпят много скоростно развитие в последните години.
В сектора на българския туризъм над 75% от възнагражденията не минават границата от 1000 лв, а половината от тях не минават дори 500 лв. Това състояние кореспондира с общото равнище на работните заплати в страната, но не кореспондира с амбициите на България да развива туризма като приоритетен отрасъл.
Служителите, участвали в анкетите, смятат, че е необходимо възнагражденията да са по-високи от реалните, но все пак половината от анкетираните смятат, че разумното възнаграждение би следвало да е между 1000 и 2000 лв, за да се чувстват хората мотивирани. Това показва, че проблемът с доходите е един от най-сериозните в момента.
Основните проблеми в сектора за развитие на туризма в България според анкетираните са:
недостатъчна подкрепа от страна на държавата
липса на реклама на дестинацията като цяло
прекалено застрояване и унищожаване на природните дадености
липса на квалифицирани кадри и възможности за квалификация
недостатъчно заплащане на заетите в сферата
От това ясно се вижда, че проблемите в туризма са доста и са тежки. Необходими са координация между различните субекти и извеждане на комплексен подход за преодоляването им.
По-малко от половината от заетите в сферата на туризма проявяват склонност към географска и професионална мобилност. С оглед сезонността и динамиката в отрасъла тази негативна нагласа е сериозен фактор за недостига на кадри в туризма. Необходимо е причините (битови, социални и психологически) внимателно да се изследват и обсъдят на предстоящите работни срещи и да се потърсят подходи за преодоляването им.



Стратегическа цел на Европейския съюз към 2010 г. е създаването на най-конкурентоспособната в света, динамична, основана на знания икономика с повече и по-качествени работни места и по-висока социална кохезия. Този процес изисква наличие на условия за съхранение и поддържане на природното и културно- историческото наследство; баланс на икономическата активност и природосъобразния начин на живот; иновации в технологичен аспект; обмен на добри практики и придържане към тенденциите на клъстерни общности.

В началото на 21-ви век туризмът е водеща индустрия в много страни и се налага като най-бързо разрастващ се икономически сектор по отношение на валутни приходи и разкриване на нови работни места. Международният туризъм е най-големият източник на приходи от износ и същевременно най-важният фактор в платежните баланси на значителна част от националните икономики в света. Той стимулира инвестициите в инфраструктурата, създава приятелски междукултурни връзки и като цяло допринася за подобряване на условията на живот на местното население.
Чрез информацията събрана и обобщена по-горе се стигна до изключително полезни отговори на множество въпроси. Тази информация се оказа достатъчно изчерпателна, като отговори на поставените цели и отговори на въпросите на изследването. Получените отговори ясно препокриват поставените очаквания и дават правдоподобен отговор на поставените въпроси.
Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст.

През периода януари – декември 2012 г. България е посетена общо от 6 540 839 чуждестранни граждани с цел туризъм (без транзитно преминалите). Техният брой е с 3.4% повече спрямо същия период на 2011г. Увеличение има при посещенията с цел бизнес, като са реализирани 1 040 488 посещения и ръст от 7.1%, както и при посещенията с цел гостуване, като са реализирани 156 361 посещения и ръст от 8.4%. Реализирани са 4 622 710 посещения с цел почивка и ваканция, които отбелязват ръст от 3.1%. Транзитно през страната се преминали 2 325 713 чужденци, което с 2.5% по-малко от същия период на предходната година.

Увеличение има при посещенията от Русия с 597 504 туристи и ръст от 31.3% Македония – 388 604 туристи и ръст от 1.5%, Турция с 293 818 туристи и ръст от 59.0 %, Украйна с 253 526 туристи и ръст от 44.0%, Сърбия с 275 679 туристи и ръст от 12.7 %, Беларус с 79 637 туристи и ръст от 105.3% , Молдова с 74 110 туристи и ръст от 33.1% и др. Намаление има при посещенията от Гърция с 928 552 туристи (-1.5%), Румъния с 932 208 туристи (-2.9%), Германия с 650 236 туристи (-7.1%), Великобритания с 264 560 туристи (-7.1%), Франция с 137 980 туристи (-7.5%) и др.

През периода януари – декември 2012 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 63.2% и общ обем от 4 131 908 туристи (спад от -4.0% спрямо 2011 г.)
Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за януари-декември 2012 г. възлизат на 2 916.6 млн. евро, което е с 2.2% повече в сравнение със същия период на 2011 г. Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за януари-декември 2012 г. са общо 1 015.7 млн. евро или с 5.9% повече спрямо същия период на 2011 г.
През периода януари – декември 2012 г. българските граждани са реализирали общо 3 757 882 пътувания в чужбина по всички видове цели. Налице е намаляване на пътуванията на български граждани в чужбина с -1.2% спрямо същия период на 2011г.
Намаление има при пътуванията с цел гостуване, като са реализирани 724 869 пътувания, което е с 32.8 % по-малко в сравнение със същия период на 2011 г. и при пътуванията с цел бизнес, като са реализирани 1 057 942 пътувания (--1.3%). Увеличение има при пътуванията с цел туризъм, като са рализирани 1 237 986 пътувания, което е с 16.7% повече на годишна база.
Увеличение на пътуванията на българските граждани към основните дестинации през периода януари – декември 2012 г. има към Македония с 337 079 пътувания и ръст от 10.3% Германия-189 574 пътувания и ръст от 26.1%, Испания с 100 527 пътувания и ръст от 29.7%, Италия с 92 868 пътувания и ръст от 32.2%, Великобритания – 85 388 пътувания и ръст от 9.9%, Австрия с 75 824 пътувания и ръст от 39.2%, Франция с 59 969 пътувания и ръст от 93.4 % и др. Намаление в пътуванията на българските граждани през периода януари – декември 2012 г. се забелязва към Турция- 1 044 405 пътувания (-11.4%) и Гърция – 789 970 пътувания (-21%).
Страните от Европейския съюз през периода януари –декември 2012 г. са посетени от 1 888 664 българи, което е ръст от 4.7%. Относителният дял на страните от Европейския съюз в пътуванията на българските граждани е 50.3 %.


От друга страна, от изследването от страна на Италия личи ясна тенденция за растеж на постъпленията и приходите от международния туризъм, като според посочените данните те са започнали още през втората половина на 2009 г. и набират сила през цялата 2010 г и 2011 г. От глобална гледна точка печалбите от международен туризъм (според данни на Световната организация по туризъм (UNWTO)) са нараснали с 4% през 2012 г., в сравнение с предишната година, като се равняват на 1.075 милиарда долара. Въпреки това, заради настоящата ситуация с туристите, бягащи от политически нестабилната Северна Африка, се отичта спад за Евро-средиземноморската зона и в частност за Италия, като ръстът на постъпленията през 2012 е +8,7%,сравнено с -9,1% за 2011 г. и всичко това – в резултат на стабилизирането след арабската пролет.
Възникналата икономическа и финансова криза както на европейско, така и на национално за Италия ниво, се отразяват на динамиката на международния туризъм, като се изразяват в рязко свиване на цялостното туристическо търсене, предопределено от истинско сриване на местния компонент, допълнено от едно леко свиване на нощувките на чуждестранните туристи. Ако се гледа веднъж туристическата система в Тоскана от тази гледна точка, то тя демонстрира една по-добра конкурентноспособност и съответно - по-голяма устойчивост на кризата. Намаляването на нощувките в Тоскана сравнено с цяла Италия между 2011 г. и 2012 г. е два пъти по-малко като тази динамика е резултат на разнородно развитие - от една страна италианците, които недвусмислено намаляват повече от двойно, от друга - чужденците, чиито нощувки се увеличават с едно +1,1%. Това увеличение не е малко, но не и недостатъчно, за да уравновеси срива при италианците.
Анализът, извършен за периода от 2007 до 2012 г., показва задълбочаване както в Италия, така и в Европа на най-тежката световна рецесия, наблюдавана след Втората световна война, докато едновременно с това не може да не се забележи устойчивостта на Тоскана, най-вече по отношение на международния туризъм, който отсвоя страна бележи ръст откъм нощувки. Търсенето от страна на развиващите се европейски и извъневропейски зони е най-важният фактор за това. Друг фактор, оказващ положително въздействие върху този аспект, е вече доказаният растеж на чуждия пазар като все по-важен за Тоскана, и то най-вече от страна на немските туристи, който за указания период е около 12%.
В действителност, отрицателният ефект идва от вътрешния туризъм, където до 2011 г. прогресивното намаление на нощувките на тосканците успяваше да се компенсира от капацитета на туризма от другите области и също така от разрастването на някои важни пазари от център и севера. Но като обратна тенденция през 2012 г. именно те бяха последните, които отстъпиха, в частност - Ломбардия и Лацио. От казаното дотук може да се направи заключението, че областите, които понасят най-много отрицателни ефекти, са тези със застъпен курортен туризъм от италианска страна, областите с минерални води и крайните планински райони, които основно се посещават от италиански туристи, докато, въпреки и малкият растеж при градовете на изкуството, може да се разгледа като истински бум за последните две години.
Най-малко загуби се отчитат в сектъора на селските райони, което е най-вече благодарение на тежестта на чуждестранния сегмент - около 70%, а той от друга страна увеличава нощувките си с 1,1%. Агротуризимът привлича все повече и повече чужденци и именно затова той единствено бележи ръст през 2012 г.
Съвсем нормално е и обичайно е, че туристическата система в Тоскана се опитва да съхрани своята конкурентоспособност на международния фронт, включително като замества прогресивно пазари в криза с развиващи се пазари, а от друга страна се старае да отговори и на вътрешното търсене, което за съжаление все повече и повече се свива и намалява. Много предприятия от хотелиерския и извънхотелиерския бизнес в Тоскана са анализирани в периода от 2007 г. до 2012 г. и всички те потвърждават от една страна наличният капацитет на системата или поне до 2011 г., представен най-вече от стабилността на оборота, но от друга страна – от намаляване на брутната оперативна печалба и на печалбите от продажбите, където цените падат доста драстично и постоянно. Напълно възможно е, макар и за съжаление, нестихващата криза да унищожи финансовата поносимост включително заради високата цена на задълженията.
Проблемът се крие във факта, че туризмът има много важна роля за отражението върху брутния вътрешен продукт на Тоскана – около 15%, взимайки предвид отражението на целия туризъм в Италия върху икономиката на Тоскана, и включително за часовете труд – около 10% от цялото, за актива в търговския баланс на областта малко по-малко от една четвърт). Както навсякъде, туризмът е много важен за откриването на нови работни места и то най-вече през благоприятните сезони и при смекчаване на последиците от кризата върху заетостта. Между 1 юли 2008 г. и 30 юни 2012 г. отраслите, най-пряко получили стимул от туризма, създадоха 2.321 работни места повече, докато, например, промишлеността закрива повече от тридесет хиляди.

Докато кризата не отмине и не се премахнат отрцателните последици върху заетостта в промишлеността, туризмът продължава да играе значима роля за намаляване на последиците от кризата, но в същото време е абсолютно наивно да се очкава той сам по себе си да разреши проблемите на пазара на труда в Тоскана, характеризиращи се с наличието на много срочни договори, висок процент сезонна заетост и ангажиране на работници с образователно равнище на нивото под средното.
Международното търсене все повече увеличава своята тежест върху туризма като цяло и това става в резултат на намалено вътрешно търсене, една цялостна невъзможност на италианската и тосканската икономика да създава добавена стойност и нарастващи доходи за хората, живеещи там. До 2011 г. туризмът в Тоскана успяваше да предотвратява щетите от слабото вътрешно търсене, благодарение на туристите, идващи от чужбина и на представителите на средните и заможните прослойки от Северна и Централна Италия, но през 2012 г. това се променя заради социалните последствия от кризата и най-вече – започналото й задълбочаване и разпространение от Португалия, Италия, Гърция и Испания към други европейски страни, които до момента бяха изключително важна част от международното търсене. Оттам произтича и сеивът на нощувките на местни туристи, намаляването и забавянето на динамиката на тези на чуждестранните туристи, които вече не успяват да компенсират отрицателните последици. Продължаването на международната икономическа криза и слабото вътрешно търсене представляват сериозна заплаха за бъдещето на туризма в Тоскана, който все още зависи почти на половина от нощувките и потреблението на туристи италианци.
През 2012 г. италианският туризъм със сигурност понася много отрицателни ефекти, като общият брой на туристите в официалните приемащи структури намалява с 5,4% именно заради срива на броя италианци (-9,9%), а от друга страна броят на чужденците се запазва стабилен (-0,1%). На този срива в броя на туристите отговаря и срив в нощувките (-0,7% при чужденците, -11,2% при италианците). Може да се заключи, че тенденцията за намаляване на средното време на престой на туристите се запазва и дори се увеличава. Този спад се отнася най-вече към италианските туристи и трябва да се обвърже с продължаването на икономическата криза, по време на която продължилото намаляване на брутния вътрешен продукт се отразява върху увеличаване на безработицата, намаляване на доходите и оттам – логичното съкращаване на потреблението в туризма. Още от втората половина на 2008 г. се наблюдава намаляване на нощувките на италианци и след това не се повишава значимо. Дори напротив – през 2010 г. има едно много слабо покачване, но след това идва един още по-дълбок спад.
В началото на кризата - първата „финансова” фаза от 2008 до 2009 г., се усеща главно международният характер на кризата, докато във вътрешен план предприетитет социални мерки успяват да бъдат доста ефикасен буфер за смекчаване на последиците от нея и по този начин – да ограничат промените в потреблението на италианските туристи. През 2011-2012 г. се усеща втората фаза на кризата, която вече е на европейско ниво и е свързана предимно с държавния дълг на някои държави, включително и Италия. Както се спомена, през 2010 г. се усеща едно кратко съвземане, но след това продължават последиците и задълбочаването на рецесията и то най-вече върху нивата на заетост и върху доходите, с които разполагат семействата, като оттам произтичат и рязкото свиване на вътрешното потребление и на туристическото потребление.
Типът на приемащите фирми (предприятия) играе по-малка роля в сравнение с произхода на туристите и все пак в периода 2007-2012 г. извънхотелиерският сектор задържа в по-голяма степен в сравнение с хотелиерския сектор общото увеличение на нощувките на международните туристи – нещо, което личи от анализа на цялото последно десетилетие.
Спада и броят на пътуванията с пренощуване на италианците в Италия, което е още една характеристика на кризата на местно ниво, като въпросното свиване засяга най-вече пътуванията към Централна Италия, в частност - късите почивки. Относителната стабилност при пътуванията в чужбина и увеличението с почти една трета на пътуванията извън Европа говори за разпределителни последици от кризата, която засяга най-вече начина на туристическо потребление на най-малко заможните. В най-добрия случай те се стремят да пътуват до по-близки дестинации – от Италия или областта.
Банка Италия извършва едно представително изследване на границите относно международния туризъм в Италия и в него разглежда като цяло чужденците, идващи в Италия, и от друга страна - италианците, отиващи извън граница, и в официални и в неофициални приемащи предприятия. Това изследване дава много важна информация за средния разход на италианските туристи, пътуващи в чужбина и на чуждестранните туристи, оставащи поне една нощ в Италия. Резултатите потвърждават кризата в туризма през 2012 г. наблюдава се една стабилна тенденция за покачване на чуждестранния туризъм и на италианския туризъм в чужбина. Маргинализират се двата елемента на туристическото търсене – чуждестранното, характеризиращо се с все още нарастващата тенденция, макар и прогресивно отслабваща в Южна Европа, тласкана в частност от развиващите се страни извън Европа, и вътрешното - с ясно разграничена тенденция, клоняюа към структурна, за намаление на туристическото потребление на семействата от средната класа и на най-бедните такива, които са и най-засегнати от кризата.
През периода 2008-2012 г. се наблюдава ясна неспособност на Италия да ориентира експортно туристическия си растеж, динамика изследвана и определена от неспособността й като цяло да завоюва дялове от международния пазар, които биха могли да компенсират отрицателните последици от намаленото вътрешно търсене. Ако се проследи развитието на частта от пренощувания на живущи и неживущи в Италия, сравнена с общия брой нощувки на живущите и неживущите в страните от Европейския съюз, може да се заключи, че чуждестранния сегмент в Италия губи между 2000 г. и 2011 г. дял, равен съответно на от 2% до 1%.
Няма как кризата да не се отрази и върху туристическия годишен доход, като през 2012 г. Тоскана губи почти един милион туристически нощувки, което е -2,2% спрямо 2011 година, което се изразява в отрицателен резултат, макар и значително по-добър спрямо националните данни (- 6,4%). Основната причина за този резултат е намаляването на италиански туристи и същевременното увеличаване на чужденците. На само сегментът на чуждестранните туристи е белязан от относително по-голямата устойчивост на Тоскана спрямо останалата част от страната (+1,1% срещу -0,7% за Италия). Тоскана се характеризира и със способността да ограничава загубите от източника италианци (-5,5% срещу -11,2%), като по-малко значение има поделянето между хотелиерски и извънхотелиерски предприятия. Наблюдава се по-голяма устойчивост на кризата при хотелиерските предприятия, за разлика от извънхотелиерските предприятия, което обяснява и предходните данни.
Тоскана се държи по-добре спрямо страната като цяло и по отношение на още един пункт – броят. Динамиката на броя чуждестранни туристи по същество съвпада с оценката на Световната организация по туризъм (UNWTO) (представена по-горе), като цяло за европейската средиземноморска зона (+2,2%). Разглежданият период от пет години криза 2007-2012 г. (който може да се определи като среднодълъг) дава по-ясна и разнолика представа, особено ако динамиката на търсенето по отношение на нощувките се разгледа още по-подробно и се отиде и отвъд нея. Тази динамика определя способността на туризма в Тоскана да устоява на кризата по отношение на капацитета да привлича туристи, както спрямо страната като цяло, така и нощувки от Европа. Тоскана върви по пътя на един доста голям туристически растеж спрямо страната като цяло и този растеж е започнал още от средата на 90-те години, а сега – във времето на криза – същата динамика се променя в по-голяма устойчивост. В периода от 2007 г. до 2012 г. туристическите нощувки в Италия намаляват с -3,9%, а през същия период в Тоскана те нарастват почти със същия размер - +3,2%, а цялостната тежест на тосканския туризъм върху туризъма на Италия на национално ниво допълнително се увеличава от 11,1% нa 11,9%. Сравнено с цяла Европа, след2000 г. Тоскана увеличава туристическите си нощувки и леко увеличава своя пазарен дял в Европа (от 1,6% през 2004 г. на 1,8% през 2007 г.). тези нива се запазват непроменени през 2011 г. В същото време се увеличава тежестта на приемащата оферта на областта както по отношение на Европа, така и по отношение на Италия.
Що се отнася до заетостта - предприятията в приемащия сектор полагат усилия да поддържат своята атрактивност на пазарите и да запазят нивото на заетостта в в хотелиерския и в частност - в извънхотелиерския сектор. Това обаче се отразява в намаление на оперативните маржове и маржовете при продажбите. Ефективността на оперативното управление и маржовете при продажбите се намаляват много значимо и в хотелиерския и в извънхотелиерските сектори. Извънхотелиерският сектор обаче се характеризира с по-голяма устойчивост. Това е благодарение на добрите възможности на къмпингите да поддържат добри маржове при продажбите.
Тежестта на задълженията спрямо оборота, особено хотелиерския сектор, нараства и може да се стигне до опасността от една потенциално критична ситуация. За да се избегне това, трябва да се регистрира едно противостоящо движение на намаление на общата цена на задлъжнялостта. Тази цена все пак остава висока в сравнение с доходността на оперативното управление, която определено е недостатъчна да генерира положителен лост за дълга. Слабата доходност се отразява в намаляващия капацитет на касовите потоци, генерирани да покрият дълга. Това индикира забавяне, което не е за подценяване, особено знаейки, че през 2011 г. се наблюдаваше бум при нощувките, а през 2012 г. - точно обратното - година на криза и спад. Анализирайките тези данни, може да се заключи, че нивата на заетост и финансово-икономическите показатели на приемащите предприятия се характеризират както с някои критични точки, така и с нови отворени възможности. Забелязва се известна устойчивост и резистентност на кризата, като през цялото време се търси отговор по отношение на конкурентоспособността - чрез намаляване на цените и опити за игра с цената на труда. С намаляването на цените и маржовете на оперативното управление поддържа почти непроменено нивото на заетост в структурите като цяло или поне до 2011 г. Ако намаляването на маржовете не се компенсира от по-висок търговски оборот на оперативния капитал, би довело до ново увеличение на оборота чрез увеличение на нивото на заетост в сектора, а това от своя страна може да доведе до провал при управлението при нарастване броя на предприятия, особено ако намаляването на касовите потоци не позволи да се плащат вече сключените дългове, а те очевидно се превърнаха в тежест върху печалбите. Решението е - да се работи по цената на кредита или да се възстанови конкурентоспособността. Според данните, които се използват, възстановяването на конкурентоспособността не може да се осъществи чак толкова с допълнително свиване на цените и маржовете, а по-скоро - с нови инвестиции и цялостна промяна и подобряване на системата.


“Този документ е създаден в рамките на проект: "Трансфер на иновации в туризма" , който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Орма Травел ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.”


НАЧАЛО      РАННИ ЗАПИСВАНИЯ      ХОТЕЛИ ОНЛАЙН      ПРОЕКТ BG051PO001-7.0.07-0046      EVA AIR      Rent-a-car      Orma Travel © 2008   Уеб Дизайн: ПроСтудио