НАЧАЛО | Застраховка ОТМЯНА НА ПЪТУВАНЕ | ДОКУМЕНТИ | ОБЩИ УСЛОВИЯ | ЗА НАС | ЗА КОНТАКТИ
НАЧАЛО | | | | |
Ръководство по ПРОЕКТ BG051PO001-7.0.07-0046- C0001 „Трансфер на иновации в туризма” - втора част
В Тоскана около 40% от приемащите структури се намират в общини с основен ресурс „изкуство/сделки”. На половина от това – около 20% са предприятията, разположени в крайбрежните общини, а делът на общините, класифицирани като поле/планина е 19%. Именно това представляват основните туристически продукти на Тоскана по отношение на приемащия капацитет, като планинският и термалният туристически ресурс (около 8%) остават не толкова важни по отношение на количествените измерения.
По-голям интерес представлява да се разгледат показателите за специализация на различните видове туристически ресурси по отношение на различните по вид приемащи структури. Този показател е изчислен на две стъпки, като за всеки туристически ресурс се изчислява делът в структури, който дадена особена приемаща структура като вид държи в рамките на общия брой от приемащи структури. При втората стъпка всеки от тези показатели се разпределя в зависимост от връзката между всеки туристически ресурс и цялото.
Ето как се постига показател, определящ степента на специализация на всеки туристически ресурс в даден вид приемаща структура (стойността на прага, която разграничава специализацията от неспециализацията е 1). По стойността на този показател един туристически ресурс може да се определи над средното ниво - специализиран в определен приемащ вид, ако показателят има стойност по-голяма от 1. Ако ли не - има по-ниски стойности.
Общините, характеризиращи се с изкуство и бизнес са специализирани като хотелиерски структури от по-висока категория и извънхотелиерски структури от типа „ниска стойност” (low cost), нощувка и закуска B&B и стаи под наем. От друга страна, плажните приемащи структури се характеризират най-вече с къмпинги и туристически селища и с туристически места за настаняване от хотелски тип, освен с хотелиерски сегмент със средно нисък профил (1-2 и 3 звезди). Този сегмент е едно от слабите места в предлагането на плажната приемаща оферта, с относителна специализация като цяло в сегмента на агротуризма. Този сегмент е характеризиран по особен начин - поле-планина. Разграничава се с тежестта, която има хотелиерските приемаща структура тип „ниска стойност” (low cost) и 1 и 2 звезди. Термалните местности, доминирани от количествени изражения от Монтекатини и Кианчано, се характеризират с висока специализация в хотелиерския сектор, в частност от средната категория.
Сегментите и офертата се определят от още по-различна динамичност, ако се разглежда динамиката на приемащия капацитет като действителен потенциал, тоест като леглова база. Приемащите структури с висока категория (4-5 звезди) изпъкват особено в хотелиерския сегмент с висока динамичност, в частност - местностите поле-хълм и в плажните местности и макар в по-малка степен и в местностите с изкуство и бизнес. Когато става въпрос за хотелиерските структури с ниска категория се наблюдавеа тенденция за намаляване на приема по малко във всички видове местности. Това не отнася за местностите поле-хълм, които се оказват в общата картина на туристическия ресурс с най-голяма динамичност на приемащата оферта по време на кризата.
Ако се разглежда извънхотелиерския сегмент, може да се види, че той е доминиран от развитието на агротуризма и на къща-апартамент-за-ваканция. Първите реализират значимо нарастване почти навсякъде, но най-вече в плажните местности (+41,5%), докато вторите - в местностите с изкуство и бизнес (+30,2%). Данните за къмпингите и туристическите селища са относителни стабилни, което се определя от устойчивостта на тяхната приемаща оферта и концентацията в силните точки (плажни местности) и регресирането в не толкова традиционно силните местности за този сектор (като планина и поле-хълм) или където конкуренцията става по-агресивна от другите видове на извънхотелиерската оферта.
Сезонността е една от най-важните и значими характеристики на сектора. Това личи истински от непостоянството на предприятията и заетостта през различните месеци на годината. Друга характеристика е малкото на брой служители в тази структура. През 2012 г. туристическият сектор (хотели, къмпинги, барове, ресторанти, плажни и термални къпални, дискотеки и туристически агенции и увеселителни паркове) наброява, средногодишно, около 926 хиляди работници и служители и повече от 166 хиляди предприятия с поне един служител.
По време на изследването структурата на заетостта е разгледана и анализирана по отношение на вид трудов договор, категории работници, националност на работниците, брой заплатени работни дни, възрастови групи. Направени са следните изводи и заключения:
В туризма се наемат предимно млади хора и жени, а работниците от мъжки пол са само около 40%. Предполагаема причина за по-голяма заетост на жените в сектора е възможността да съчетаят работата си със семейните задължения.
Жените са около два пъти повече повече сред кадрите, отколкото сред ръководителите. Това определя една неравнопоставеност при ръководните функции, но в края на краищата това е обща черта на цялата производствена система на страната. Така че туризмът не прави изключение в това отношение, въпреки че в много сектори делът на жените управители е доста по-малък в сравнение с туристическите предприятия. Преобладаването на женски труд се изразява на практика в квалификациите работник и стажант. Жените като кадри са най-застъпени в сектора на посредничеството, т.е. туристическите агенции и то не с нисък процент – 77 от цялото. Има много жени, заети в термалните къпални, докато в увеселителните паркове се забелязва относително по-висок дял от работници мъже. В хотелите и обществените заведения (барове, ресторанти, плажни къпални и т.н.) ролята на жените е основна с приблизително 60% от работещите на трудов договор.
Що се тонася до квалификациите и категориите на труд - най-същественият дял от служителите е на квалификациите работник и чиновник с повече от 92% от общия брой. Ръководителите и кадрите представляват 0,6% от заетите на трудов договор, докато стажантите достигат дял от 6,8%.
Двата основни летни месеца (юли и август) се характеризират с голяма динамика на месечната заетост на стажантите. Сред работниците също има сезонна заетост, но тя е разпределена на по-голям брой месеци.
По отношение на работното време - преобладаващият вид заетост в сектора е на пълно работно време (около 60%). Четири служители на всеки десет са наети с трудов договор на непълно работно време, а тази тенденция като цяло е нарастанала в сравнение с предходни години. Преобладаващият договор на непълно работно време е хоризонталният, докато смесеният и вертикалният почти не се използват. Договорите на пълно работно време имат сезонен характер и са значително повече от тези на непълно работно време. Това вероятно се дължи на използването им в сезонните предприятия, както в приемащия сектор, така и при публичните предприятия, в частност при плажните къпални. От друга страна, работата на непълно работно време отговаря на специфични организационни изисквания, които само частично имат сезонен характер. Около 60% от работещите на трудов договор с квалификация работник имат трудов договор за пълно работно време (около 422 хиляди работници, които представляват най-многобройното ядро на заетостта в сектора). В това число влизат 80 хиляди чиновници и малко под 37 хиляди стажанти. Тези три категории образуват най-стабилната част от заетостта на пълно работно време, а сред стажантите е доста разпространено да се прибягва до работа на непълно работно време и заетите при тези условия, които наброяват 26 хиляди. По отношение на ръководните функции – нормално, управленските функции, най-вече тези на ръководителите, се осъществяват изключително при пълно работно време 98% сред ръководителите и 96% сред кадрите.
Не трябва да се пропуска да се разгледа и произходът на служителите, заети в сектора. Около 25% от всички работници е с чужд произход, което възлиза на 221 хиляди работници средно годишно, а всяко предприятие средно наема 1,3. Броят на чужденците варира в граници, които се движат от минимум 181.727 през месец февруари до максимум 268.384 през месец юли.
В крайна сметка факторите, определящи характеристиките на туризма и влияещи на неговата динамика, могат да се определят основно като:
Сезонност - нейните последици върху динамиката на заетостта са много важни. Забавянето на дейността през определени месеци на годината за много предприятия и пълното прекратяване на производствения цикъл за част от тях определят силната променливост в нивата на заетостта. Между периода на неактивния туристически сезон (от ноември до март) и този на активния сезон (от юни до септември) се регистрира средна разлика в заетостта, която може да се изрази количествено в 257 хиляди единици. През месец юли, когато се наблюдава най-голяма концентрация на работещи на трудов договор, се регистрира нарастване от 18,2% спрямо средногодишното ниво. През август нарастването спрямо средногодишната стойност спада до 17,9%. През септември заетостта пада на 45 хиляди единици заради комбинацията от преустановяване на дейността от страна на 3500 предприятия и от общото преразпределение на пазара. Месеците април, май и октомври са месеци на най-голямо равновесие при равнищата на заетост в туристическия сектор.
Заплатени дни и възнаграждения и видове трудов договор – средният брой заплатени дни през 2012 г. са 215, докато годишното възнаграждение на служител е било средно 12027, включително тринадесета и четиринадесета заплата. Връхните точки са през юни и декември, когато месечната стойност на възнаграждението съответства на нарастването, идващо от изплащането на тринадесета и четиринадесета заплата. Всичко това е резултат от комбинацията между различни фактори, които основно водят до променливостта на информацията относно положения труд от служителите в сектора. Възнагражденията и дните представят голямата променливост за професионалния профил. Ръководителите основно са работници с безсрочни договори и с пълно работно време и тази еднородност действа така че възнаграждение и работни дни, макар изразени под формата на средни стойности, да се доближават до ориентировъчните стойности, предвидени от договора. Възнаграждението варира значително в зависимост от работното време - служителите с пълно работно време имат смятано на средна годишна база) 196 заплатени дни и възнаграждение в размер на 13756 евро, докато работниците на непълно работно време имат 243 дни и 9000 евро. И сред работещите на непълно работно време се регистрира определена променливост, произтичаща от броя заплатени дни.
Средният брой заплатени дни на служител се променя лесно в различните сектори на туризма. Средното възнаграждение при обществените услуги се определя главно от броя работещи с почасово работно време. В сектора на посредничеството големият брой персонал с пълно работно време определя значително по-високото ниво на средно възнаграждение. Размерът на средните нива на възнаграждението е по-лесно сравним на базата на еднородни условия на заетост, в частност когато се говори за пълно работно време. В този случай разликите между средните възнаграждения се редуцират значително и още повече, ако се стандартизира количеството заплатени дни за поделението.
Заплатените дни през годината са средно 97 за увеселителните паркове и 256 за предприятия за туристическо посредничество. Между този минимум и този максимум се разпределят стойностите на другите поделения. При обществените услуги годишното възнаграждение на работник с почасова работа е средно 8 915 евро. Но най-разпространената форма на почасова работа гарантира средно годишно възнаграждение в размер на 9 152 евро. Значително по-ниски стойности се отбелязват при другите форми, по-малко разпространени, като смесена и вертикална почасова работа
При предприятията за туристическо посредничество и термалните предприятия възнагражденията са доста по-високи, макар и броят работни дни да е еднакъв.
Възраст на заетите - най-млад персонал се наема в обществените услуги и увеселителните паркове. В термалните къпални, от друга страна, имат по-голям брой възрастен персонал – около 25% от наетите е над 50 години.
- Квалификация и професионални задачи - хотелите се характеризират с най-голям брой кадри и ръководители. В посредническите предприятия има най-много професионалисти с управленски задачи, а тяхното присъствие е значително по-малко в термалните къпални и в увеселителните паркове. В обществените услуги се наблюдава най-голям брой на наети стажанти. Наблюдава се и силно присъствие на стажанти в туристическото посредничество, докато то е много малко в термалните къпални и в увеселителните паркове. В първия случай броят на стажантите е 65, равняващо се на 0,8% от общата заетост в сектора, във втория - 36 стажанти, което отговаря на 1,7% от общата заетост.
В туристическите агенции и в термалните къпални има най-много управленски функции (ръководители + кадри) и те са над средната стойност. В приемащите структури кадрите спрямо общата работна сила на трудов договор са малко повече от средното за сектора. При обществените услуги ръководните фигури са по-малко на брой. В тези предприятия самите независими работници изпълняват управленските функции. Все пак, 862 ръководители, които през 2012 г. са били заети в туристическите предприятия, се концентрират в 75% от приемащите услуги и ресторантьорството. Най-съществените професионалните профили са тези на „работник” - средно годишно приблизително 747 хиляди, като 75% са заети в обществените услуги и 25% приблизително в приемащите структури.
Временната работа е особено разпространена в туристическия сектор и в частност при обществените услуги. Там производството е силно зависимо от седмичните цикли, а не толкова от сезонните. Временната работа в посредническите предприятия и в термалните къпални също е характерна, макар и да не е толкова застъпена. Временната работа за неопределено време има значение единствено при обществените услуги. В другите сектори обикновено основно е застъпена работата за определено време заради по-голямото влияние на сезонната променливост. Работата на пълен работен ден е най-разпространеното условие в почти всички сектори на туризма.
Почасовата работа и пълното работно време са в еднаква пропорция единствено и само при обществените услуги. Почасовата работа, към която се прибягва по-често, е хоризонталната - от 381 хиляди работници с почасово работно време, 342 хиляди са с хоризонтален вид. Вертикалната почасова работа включва 16 хиляди работници в повече от 80% от обществените услуги. Смесеното почасово работно време не е толкова разпространено, но пак е основно застъпено в предприятията от обществените услуги.
Националност и произход на заетите в сектора - служителите, идващи извън Европейската общност са разпределени така - 72% в обществените услуги и 27% в приемащите предприятия. В приемащите структури и при обществените услуги заетите чужденци са 25% от общия брой. При туристическото посредничество, термалните къпални и увеселителните паркове наетите чужденци са много малко.
Заетите в сектора на туризма прогресивно намаляват след началото на кризата, като между 2008 г. и 2010 г. наетите в секторите за настаняване и ресторантьорство се намалели спрямо другите сектори с около 1,8%, а цялостното намаление на заетите във всички сектори възлиза на -3,5%. Като цяло секторите с висока туристическа интензивност изглеждат стабилни дори след настъпването на кризата и дори успяват да покачат малко заетостта в Тоскана. Всичко това противоречи на случващото се в други сектори, без да се брои земеделието. Там неговият положителен принос е малко над половината от туризма.
Секторът на услугите по настаняването – който се счита за главен, успява да запази капацитета си и да създава заетост до средата на 2011 г., но след това започва спад в заетостта с отрицателно салдо на работните позиции равно на -3046. От средата на 2011 г. до средата на 2012 г. секторът на ресторантьорството запазва ниво, като през предходните години е реализирал много значим растеж на работни позиции. Секторът на туроператорите и туристическите агенции в периода на кризата е най-засегнат. Това може да се дължи както на намаленото търсене на италианските туристи, така и на разпространението на условия за запазване на почивки онлайн. По-осезаема и кризата в сектора на термалните къпални, което отговаря на регистрираното от туристическото търсене. От друга страна, плажните предприятия успавят да задържат позициите си до 2011 г., и да останат наравно с приемащия сектор, но през през последния анализиран период се повлояват много лошо от кризата. Самолетният транспорт запазва работните си позиции наравно със сектора за организиране на прояви и панаири и този на туристическите гидове.
В периода между юни 2008 г. и юни 2012 г. в Тоскана са създадени близо 2 912 работни позиции, което изигтрава много значима и положителна роля. От всичко това спокойно може да се заключи, че е възможно да се възстанови заетостта, че туристическият сектор може наистина да продължи да играе важна роля за смекчаване на последиците от кризата. От друга страна е вярно и, че той не може самостоятелно да разреши проблемите на пазара на труда в Тоскана, било то по отношение на количеството или качеството му, и то най-вече заради наличието на толкова много срочни договори, споменатата висока сезонност и ниво на образованост, по-ниско от средното.

На база гореизложените проучвания, факти и проблематики откроихме в процеса на изпълнение на проекта следните добри практики и иновативни идеи.

Защо откроихме “Разгърнат хотел”, като иновативна и успешна практика?
Туроператорите в Италия масово са фирми със брой на персонала по – малък от 7 човека. В предвид, че онлайн резервациите на самолетни билети и хотелски резервации все повече навлизат като метод на резервиране от страна на туриста, туроператорите създават като основна дейност екскурзии за опознаване на определен район, а като спомагателна дейност е резервирането на хотел за своите туристи. По този начин те се възползват от проблема с откриване на нова ниша, която booking.com и подобни резервационни системи не могат да предложат.
Понятието „ Разгърнат хотел” и какво представлява – Първите опити започват в Удине, като вече придобива на много места популярност.
Както вече беше упоменато в докладите от проучванията и анализите в Италия има различни структури за настаняване. Една типична за Италия е Bed and Breakfast. Причините съответно са:
o все повече започва да се търси
o лесно се придобива лиценза
o къщите са малки и по-лесно се поддържат, съответно дават по-добри условия
o появата на новото търсене от страна на туриста на семейната среда, както и типичната среда на местността
Създаването им става през 70те години е имало масово изоставяне на по-бедните райони и множество запустели къщи. Областните оправи започват да поощряват поддръжката на тези къщи и да се финансират по различни програми и така се създават структурите Bed and breakfast и стаи за гости. По този начин се създават много нови работни места и съответно има положителен резултат. Но в тези структури предимствата са личното отношение към туриста, заради което се предпочитат.
Тук е редно да упоменем, че различните типове структури за настаняване в Италия имат различен тип за лицензиране, като малките обекти от типа на стаи за гости и Bed and breakfast са само с разрешителни от общината. Но те съответно трябва да отговарят и на следните условия:
Вed and breakfast структура – може да притежава максимум 3 стаи, задължително е да има закуска, която трябва да е опакована и непроизведена в къщата.
Стаи под наем – възможно е един собственик да има максимално 6 стаи в една сграда и за неповече от 12 човека.
При нас Закона за туризма определя един и същ лицензионен режим за всички видове структури на настаняване, като чл.3 ал.3 определя видовете и те са съответно:
(3) Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;
5. (нова - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) плажовете - плажове към естествени водни обекти (морски, речни и езерни) и плажове към изкуствени водни обекти (язовирни и към плувни басейни);
6. (нова - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) ски-пистите - ски-писти за алпийски ски и сноуборд и ски-писти за ски-бягане;
7. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г.) центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, развлекателни и др.;
8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) музеите, резерватите, културните ценности по Закона за културното наследство, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата;
9. (предишна т. 7, доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г.) националните паркове, природните паркове, резерватите, поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии;
10. (нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) туристическите хижи - туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и заведения за хранене, прилежащи към туристическите хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване.
А в чл.50 ал. 1 съответно се определят и кои подлежат на категоризиране.
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г., в сила от 14.11.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) На категоризиране по този закон подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване.
Именно поради тази законова разпоредба, която до известна степен утежнява лицензирането на малки туристически обекти за настаняване у нас и съответно нелегалното отдаване на стаи под наем с цел избягване на тромавата система по лицензиране, бихме искали да упоменем и предимствата на Bed and Breakfast.
официалното лицензиране носи повече приходи на общините и бюджета от събраните задължителни туристически такси
по-високо качество на обслужване, тъй като персонала и собствениците разговарят директно с туристите. Така те придобиват много по-ясна представа какви са желанията и предпочитанията на клиентите и как да обърнат внимание и на най-малкия детайл в обслужването му, за да останат доволни. Донякъде и поради тази причина, мениджърите на тези структури са в интерес съответно и да влагат повече в обучение на персонала, за да се задоволяват новите изисквания на турситите.
Изхождайки донякъде от тази структура, от възникването на все по-голяма конкуренция и нови потребности на туристите, както и нуждата за уникалност и иновативност на пазара се обособява и „разгърнатия хотел”.
Това е типичен пример за обособяването на няколко типа туристически продукта в 1 общ ( ресторантъорство, екскурзоводски услуги, езикови услуги и обучения, настаняване). Като пример ще вземем едно малко селище Печиоли, намиращо се недалече от Флоренция. Там жителите на селото, в предвид местоположението си и това, че поимъка в селото не е голям и възможностите не са много са се събрали и са решили да направят разгърнат хотел. Идеята е да се настанят туристи, които искат да станат pecciolesi ( така са наричани местните жители) за недълго време.
Структурите на разгърнатия хотел дават на посетителите всички удобства, от които се нуждаят: от барове, ресторанти, обществен плувен басейн, подземен паркинг, магазини, книжарници, а всички услуги се предлагат от местното население.
Ръководството на хотела се осъществява от служители на Ариана & Приятели, който работи на италиански, английски, немски, френски, испански и руски език. Всеки жител активно участва в предлаганата услуга, като за да се задоволи изискванията на всякакъв тип туристи, се предлагат различен тип настанявания. Към момента разгърнатия хотел предлага 9 апартамента, 9 ресторанта, 4 бара, 1 басейн и 1 паркинг. Реално жителите са обединили своите усилия, като една част е заета в настаняването на гостите, една част в изхранването, една част в забавленията на отсядащите и обслужването. Предлагат се различни видове екскурзии в областта, гастро и винени турове и много други. Една от основните услуги и атракции е едноседмичен курс по готварство на италианска кухня, както и езикови обучения, опознаване на местните традиции и поставяне в напълно типична релаксираща италианска атмосфера за туристите.


С предлагането на различни видове услуги, създателите успяват да премахнат сезонността - един от основните проблеми в туризма. Също така кадрите ( в случая хората), които полагат труд в разгърнатия хотел са специализирани именно в дейността която извършват. Следователно те са постигнали и качеството на услугите да бъде от най-високо ниво, а за това също така спомага и разработените от самите тях вътрешни стандарти. Решението на проблема „липса на финансови средства за инвестиране и т.н.” в случая пък не оказва голямо влияние, тъй като базата я имат и само я доусъвършенстват.
Проблема с липса или недостатъчни средства за реклама се решава чрез продажбата посредством електронна търговия - уеб сайт, социални мрежи и онлайн агенции.







УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ


Защо откроихме Устойчив туризъм, като иновативна и успешна практика?

„Устойчив туризъм” – какво представлява?
За нас в България това е ново понятие, което в западноевропейските държави и в Италия вече е започнало да придобива голяма скорост. Този тип туризъм е една нова концепция, оповаваща се на социални, културни, екологични и икономически въпроси. Разглеждайки всички тези компоненти се стига до извода, че конкурентноспособността и устойчивостта седят от една и съща страна на монетата.
Необходимостта от пораждане и въвеждане на устойчивост е наложена от това, че потребилтеля ( туриста), няма да пита какви устойчиви възможности се предлагат, а просто ще очаква да получи това.
Устойчивия туризъм реално не е вид туризъм, така както е морския, планинския и много други. Той е комбинация от всички видове, както и комбиниране на много отрасли в едно. Той обаче се налага имайки в предвид, че туристите желаят все по-качествени почивки, екологично чисти продукти, места с изградени добри инфраструктури и висок стандарт на живот.
Със навлизането му се цели да се оценят ползите и проблемите, произтичащи от различни форми на туризъм, особено от гледна точка на социалната справедливост и околната среда, да се осмислят начините, по които туризмът може да подобри благосъстоянието на хората и опазване на нашето природно и културно наследство, да се насърчи личния ангажимент към формите на туризъм, които увеличават вниманието от устойчивото човешко развитие и качество на околната среда.

Това води до създаване на програми за коопериране и обединяване на области, където се изготвя една обща методология и стратегия, с основната цел, как да се направи дестинацията привлекателна.
За тези области се изграждат общи принципи, задължителни за спазване от всички, като тези принципи се оповават на 10 тематики, които са свързани с туристическите потоци.

Как са го постигнали в Тоскана?

През 2007г. се създава замисъла за „Устойчив туризъм”. Прави се меморандум, в който влизат 15 области и 36 субекта. С това обединение се цели засилване на дейносттите в областите, като през цялото време се е водило диалог между всички, тъй като ясно е осъзнато, че на туриста реално не се продава само стая, а по-скоро дестинация и затова от основно значение е социалния диалог и измеримостта на различните параметри за постигане на приоритет висока конкурентноспособност.

В този социален диалог се разглеждат 10 тематики за успех, прегрупирани в 5 основни теми за следване:

социална и икономическа отговорност
Набляга на намаляване и оптимизиране на природните ресурси ( като се набляга най-вече на водата), намаляване и оптимизиране на консумацията на енергия и намаляване на отпадъците и по-доброто им тяхно управление

качество на живот на населението
Това е туризъм, който зачита както местните хора и така и пътника, културното наследство и околната среда .Живота на местното население наистина е от огромно значение за туристите. Също така се взима под голямо внимание, че туристите не трябва да нарушават спокойствието и ежедневието на местното население, с цел да се избегнат конфликти помежду им.
В предвид различните сфери на обслужване на туристите ( пряко и непряко) от основно значение е качеството на труда на местното население. За целта се определят кои са най-важните насоки в които трябва да се развиват човешките ресурси за определената област и да се развиват посредством обучения и изискванията на новото време.

активно опазване на околната среда и културните паметници
Тук се набляга на активното опазване на културното наследство, активно опазване на околната среда и активното опазване на отличителната идентичност на областта.
Особено внимание се обръща на рециклирането на отпадъците, тъй като се оказва съществен проблем за местната управа, в предвид огромните натрупвания при по-големи туристически потоци.

Също така много фирми не са наясно, че чрез намаляване на потреблението на енергия, намаляване на отпадъците и намаляване на транспортните разходи, те не само дават важен принос към намаляване на въздействието на изменението на климата, те могат да спестят пари и така да увеличат печалбата си. Хората в днешно време са много по-наясно за околната среда, отколкото преди, особено сред по-развитите пазари. Приемането на екологична практика за светлина, не само ще ви помогне да се откроите от конкуренцията, но може да подобри вашия бизнес имидж и степен като цяло на новия пазарен сегмент. От друга страна, тези предприятия, които не се придържат към дори основни екологични практики, могат да намерят загуби със значителен пазарен дял в бъдеще.

преборване на сезонността
Тук се набляга на разширяването на отношението търсене/ оферта ( географски и сезонен). Имайки в предвид сезонноста в туризма се определят мерки и въвеждане на допълнителни услуги, които биха представлявали интерес за туристите.


транспорт и мобилност
Касае изцяло транспорт, мобилност и инфраструктура

Устойчивия туризъм предполага създаването на експерименти и приложни модели, които се контролират на три отделни нива, като всички тези нива трябва да останат взаимносвързани:

- Национално – анализ на работата и обединяване на другите нива

Регионално - цели се обединяване на общините, които да влезнат в тясно партньорство с университетите, за да може да се наблюдава процеса от научна гледна точка
Местно – подписване на договори с туристически и търговски асоциации, подписване на договори за контрол над обектите, следят се пряко и непряко процесите. Определят се силните и слабите страни за района, какви са рисковете и възможностите на съответния район. Възприема се комплект от тематики, за да се види как ще се отразят на туристическите потоци.
На първи етап – създаване на приложни модели, е важно да се знае, че те се определят всяка година и всяка следваща трябва да се прави сравнителен анализ, за да може реално да се оценят постигнатите резултати, да се знае на какво да се наблегне повече или по-малко през следващия период.
Втория етап е създаването на обща уеб база, която се развива от всички свързани области и всичко се ръководи по технологичен път.


Така от гореизложените практики и прилагането им на Българския пазар бихме могли да постигнем:
• насърчаване на развитието на качествен туризъм в Р България
• Условия за създаване на нова работна ръка и преодоляване на кризата и безработицата
• подобряване на управлението на туристическия бизнес на мениджърско равнище. Спомагане и поощрение на работници и служители, допълнително мотивиране освен чрез възнаграждения, така и с делегиране на повече права на служителите. Стимулирането на служителите чрез въвеждане на обучения, изцяло отговарящи на съвременните изисквания на западния би довело и до намаляване на текучеството в бранша;

Мотивиране на служителите да работят за създаването на повече доволни клиенти, което би допринесло за разрастване на структурата в която работят и съответно израстване на по-високо стъпало в йерархията. Като обслужваща индустрия , туристическия бизнес разчита на способността да привличат и задържат висококачествен персонал. Ангажиране на персонала , обучение и задържане на най-добрите е често единственото нещо, което отличава един бизнес от конкуренцията му. Ефективно управление на човешките ресурси е от съществено значение за бизнеса в привличането , наемането, управлението , разработването, запазването и дори отдаването на персонал.

• Прилагайки методите на устойчивия туризъм ще се получи и нарастване на туристическия поток в следствие на провеждане на политика за превръщането на туристическия потенциал на страната в туристически продукт.
социална и икономическа отговорност – На България е необходима нова концепция за териториалното разпределение, използване и опазване на туристическите ресурси на България отново чрез определяне на правата и отговорностите между държавата, частния и обществения сектор на основата на дългосрочни прогнози и програми.

- качество на живот на населението - адаптирането на туристическия продукт съобразно на труд и живот на обществото, към поведението, очакванията и предпочитанията на туристите би донесло все по-големи туристически потоци на Българския пазар.


активно опазване на околната среда и културните паметници - Туризмът би бил невъзможен без съхраняването ни на уникалната и привлекателна сила на природните, културно-историческите, народностните, събитийните и традиционно-битовите ресърси. Ето защо трябва да се обърне особено внимание за насърчаване и поощряване на компаниите, работещи в насока за съхраняване и опазване на туристическия потенциал на страната. Създаването на определени законови мерки биха стопирали и неконтролираното застрояване на българските планини, Черноморското ни крайбрежие, на атрактивни селища с красива природа или с исторически – културно минало, което би довело и до бъдещо развитие на туризма в страната.
преборване на сезонността – Използването на туристическия потенциал и превръщането му в туристически продукт, както и преориентацията и нов план на туристическите атракции, анимацията и предлагането на национални туристически специфики,въвеждането на допълнителни услуги в сътветните райони би довело до по-висока конкурентноспособност.
транспорт и мобилност – България трябва да положи усилия, за да се възприемат новите стандарти наложени в сферата от международните изисквания, за да бъде конкурентноспособен българския бизнес на международния пазар.

В заключение ще кажем, че в България създавайки нови условия за изграждане и ползване на общата и туристическата инфраструктура, и без стратегическа грижа за човешките ресурси няма да е възможно да се развива успешна туристическа дейност. Обединението на различните сектори на стопанския и обществения живот би довело само и единствено до по-успешна икономика и подем в туристическата индустрия.

Всичко това би направило България да бъде привлекателна и модерна целогодишно туристическа дестинация както за български, така и за чуждестранни туристи, със специфичен облик и характерна национална идентичност на средата (природна, архитектурна и културна), със запазени културни традиции и уникално съчетание на съхранени природни ресурси. Туризмът в България да бъде проспериращ сектор, допринасящ за прилагането на принципите на устойчивото развитие във всичките му аспекти – опазване на околната среда, просперитет на местните общности и икономически растеж. Туристическият сектор в страната трябва да бъде изграден върху успешни дългосрочни партньорства на национално, регионално и местно ниво, между всички заинтересовани страни – националните, регионалните и местните власти, бизнесът, неправителствените организации, местните общности и международните партньори.


Предизвикателствата на устойчивото развитие на туризма в развиващия се свят са да се съсредоточат върху това международни организации, международни туроператори и т.н., които могат да имат роля в прилагането на принципите на устойчивото развитие на туризма в развиващите се страни.
Необходима е , подкрепа на туристически дейности с ниско въздействие върху околната среда , намаляване на форми на замърсяване от туризъм, зачитане на разнообразието , културната идентичност , намаляване на дискриминацията , създаване и прилагане на иновативни практики и конкурентоспособност както икономически, така и социални, както и придържане към съответното законодателство .
Всички тези цели трябва да бъдат в съответствие с връзките между туристическата индустрия и другите сектори.
В контекста на устойчивото развитие, границите на растеж не могат да бъдат установени и поставени на местно или глобално ниво. Устойчивостта е въпрос както на местна , така и на глобална отговорност.







ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Доклад от проведено проучване в България по проект BG051PO001-7.0.07-0046-C0001
2. Доклад от проведено проучване в Италия по проект BG051PO001-7.0.07-0046-C0001
3. Анализ на база проведено проучване в България по проект BG051PO001-7.0.07-0046-C0001
4. Анализ на база проведено проучване в Италия по проект BG051PO001-7.0.07-0046-C0001
5. Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2009 - 2013
6. Интернет


“Този документ е създаден в рамките на проект: "Трансфер на иновации в туризма" , който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Орма Травел ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.”


НАЧАЛО      РАННИ ЗАПИСВАНИЯ      ХОТЕЛИ ОНЛАЙН      ПРОЕКТ BG051PO001-7.0.07-0046      EVA AIR      Rent-a-car      Orma Travel © 2008   Уеб Дизайн: ПроСтудио